Нарисувай ми малко венец от изсъхнала мощ,

Който ти знаеш, аз

Никога няма и да улуча.

Съхрани ме в стъкло

Оттам ще те гледам греховно

Като риба.

С подлютена настръхнала кожа.

В овал ме върни. Сложен и лош.

Просто ме изтръгни.

Плевел,

Посял изнемогваща нощ.

Откъртвай ме малко чупливо

Без да бързаш.

Със звук на валдхорна, хрупкава,

Хартиено и в петно. 

Обичай ме като премаляло дърво. Непреднамерено

И отдавна.